Как да се справим с вирусни инфекции при децата

Какво представляват вирусните инфекции и колко значим проблем са те за детското здраве?
Вирусните инфекции са изключително значим проблем, по отношение на детското здраве.
От една страна това се дължи на високия процент на заболеваемостта и болестността сред детската популация, който обхващат. От друга страна, заради затрудненията, които възникват при тяхната поява, свързани с:
- временното преустановяване на посещението на детско заведение от страна на детето
- отсъствието от работа на родителя, който е нужно да се грижи за болното дете
Вирусните инфекции са и сред най-честите причини за посещение на:
- педиатър
- личен лекар
- спешен и неотложен детски кабинет
Тези инфекции представляват заболявания, които се причиняват от вирус и лесно могат да се предават от болен на здрав човек, чрез тесен контакт между тях, най-вече по въздушно-капков път.
Могат да засегнат отделни органи и системи, сред които най-често:
- дихателните пътища - нос, гърло, трахея, бронхи, бял дроб
- стомашно-чревният тракт - стомах, черва
Съществуват и вирусни инфекции, които са основно обривни - това са така наречените шарки.
Какви са първите симптоми и какви облекчаващи действия можем да включим?
При наличие на инфекциозно заболяване, независимо дали се касае за вирусно или бактериално, първите симптоми обикновено са:
- общо неразположение
- намалена игривост
- понижен апетит
- сънливост
- главоболие
- коремни болки
- повишена температура
- понякога парене в очите
- сълзене от носа
При тези симптоми е добре детето:
- да си остане вкъщи
- да почива
- да хапва по-лека и здравословна храна
- да има по-леки и необременяващи занимания
- да получава топла грижа от спокоен възрастен
Какъв е нормалният ход и последващо развитие на заболяването - най-чести признаци и симптоми?
В хода на нормално протичащите вирусни заболявания може да се наблюдава:
висок фебрилитет в рамките на няколко дни
- отпадналост
- безапетитие
- липса на добър емоционален и физически тонус
- хрема
- кащлица
- гадене
- повръщане
- нестабилни изхождания
Кога е необходимо да потърсим лекарска помощ?
Зависи от различни фактори, като възраст на детето, има или няма придружаващи заболявания, клиничната картина и прочее. Най-общо можем да маркираме следните случаи, в които е задължително да посетим лекар в спешен порядък:
1. Ако наблюдаваме поява на някой от тези симптоми при малки бебета - новородени и деца до годинка.
2. Ако детето е с придружаващо хронично заболяване (сърдечно, бъбречно, белодробно, неврологично) - там рискът от по-тежко протичане и влошаване е по-висок.
3. Ако детето е във видимо тежко общо състояние, включващо някои или всички изброени:
- тотален отказ от храна
- пъшкане, стенене, хъркане
- промяна в цвета на кожата - генерализирана бледост, синкав/ливиден цвят около устните или по крайниците
- честа, пристъпна кашлица
- чести повръщания и изхождания - повече от седем-осем за денонощие
В случаите, когато се касае за едно здраво дете, над годинка, което е боледувало до момента и родителите имат някакъв опит - тогава може да се изчака и да се наблюдава състоянието на детето, без да се търси незабавно лекарска помощ. В такива случаи е важно детето да спре да посещава детското заведение.
Облекчаващи действия, които можем да предприемем в тези ситуации:
- предлагане на топли напитки и чайове
- даване на антипиретици при нужда
- даване на по-лека храна, без насилване
- прием на витамини
С порастването ли растат съпротивителните сили или с честия сблъсък на малкото дете с микроорганизми в яслена и градинска възраст?
И с двете. Съпротивителните сили на детето зависят от зрелостта и функционалната годност на имунната му система. Тя от своя страна включва огромен арсенал и набор от клетки:
- Левкоцити
- Лимфоцити
- Плазматични клетки
- Антитела
- Макрофаги
- Медиатори на възпалението
- Клетки на паметта и други
При раждането бебето получава наготово от майката някои от тези антитела. Останалите елементи се изработват от организма на детето в хода на неговото порастване.
Някъде около четвъртата година имунната система достига своя максимум от съзряване и готовност за съпротивление срещу микроорганизмите.
В същото време тя изработва отделни клетки тогава, когато се сблъсква с отделни инфекциозни агенти. При тези периодични срещи с микроорганизмите имунната система придобива имунна компетентност.
В кои случаи е важно да изчакаме и да отложим пускането на детето на детско заведение?
От медицинска гледна точка е препоръчително детето да не посещава детско заведение първите две-три години от живота си, когато това е възможно. Това е свързано с вече споменатото съзряване на имунната система.
Когато се касае за случаите, в които детето вече посещава детска градина или ясла - при нормално протекло вирусно заболяване най-често то се възстановява напълно в рамките на седем-десет дни и може да поднови ходенето на детско заведение.
В отделни случаи е нужно да задържим детето по-дълго време вкъщи, от порядъка на десет-четиринадесет дни след пълното оздравяване, за да му дадем достатъчно време и сили да се възстанови напълно. Такива случаи касаят тежко протеклите инфекции с усложнения, например:
- бронхит
- пневмония
- среден отит
- тежък гастроентерит
Какво включва профилактиката на здравето и имунитета - препоръки?
Профилактиката в детска възраст бива:
1. Пасивна
Тук спада закаляването - приучаване на организма на детето да функционира при по-неблагоприятни условия на външната среда. Това е един продължителен процес, които се основава на няколко принципа:
- постепенност
- последователност
- индивидуалност
- системен подход
2. Активна
Тя включва всички ваксини, които са сред задължителните и препоръчителни такива за малките деца.
Къде е границата между профилактиката на имунитета и влизането в свръхконтрол, опити да предпазим децата от всяко боледуване?
Границата е тънка. Важно е да сме информирани и да имаме реалистични очаквания, що се отнася до боледуването на децата.
Ето някои общи насоки от медицинска гледна точка:
1. Едно дете на възраст 1-7 години е нормално да боледува между четири и осем пъти годишно от някаква инфекция и обикновено възстановяването трае седем-десет дни.
2. Нужно е да имаме едно наум и да се допитаме до специалист, когато детето:
- боледува два пъти и повече в рамките на един месец
- боледува всеки месец през летния сезон
- пие всеки месец антибиотик
- поддържа симптоми на заболяването повече от десет дни при адекватно лечение
Тогава е удачна консултация с педиатър, алерголог или имунолог, с оглед уточняване на биологичния терен.